Не ми обръщаш никакво внимание
не ми се радваш, щом ме видиш ти,
минава бързо твоето желание,
да слушаш мойте думи и мечти!..

Опитвам се да стана с тебе близък,
приятели да станем може би,
но ти за мене си жената-призрак,
пристигаш и изчезваш без следи!

Не искаш ли да бъдеш по-открита?
Ухажват те мъжете покрай мен,
тогава ставаш още по-прикрита,
дори ме подминаваш някой ден...

Не ме харесваш и не си доволна,
че с мене изведнъж се запозна,
познанството ни стана с теб неволно,
типично за случайните неща!...

Най-хубавата си била ти тука,
така говорят в твоят малък свят,
и казват, че е истинска сполука,
човек да те познава в този град!

А ти ме отминаваш без внимание,
не ме харесваш даже като мъж,
а щом разбра за другото желание,
от мен съвсем се дръпна изведнъж!

Прерастна в грубост мойто настроение,
ще станем много лесно врагове,
за всички други нямаше съмнение,
че няма да се чувстваш с мен добре!!

И ето как невероятното се случи!
Аз бях се влюбил, ти не го разбра!
А после те намразих и научих,
че няма как да бъдеш с мене зла!

...............................

Най-хубаво е с теб да се забравим,
най-лошите ни чувства днес ни грабват,
омразата си няма да оставим,
ще бъдем врагове, дали ни трябва?