Нещо нормално е всеки да има
с някой любов и да радва душата!
Още си нямам аз моя любима,
трудно понякога срещаш жената!

Ходя на работа, виждам се с хора,
дните ми само във грижи минават,
първо ме мъчи страхотна умора,
после колегите ме изоставят!

Аз съм решил да намеря любима,
искам да стана богат и имотен,
трябва да търся, жена всеки има,
аз ли единствен ще бъда самотен?

Вчера прибирам се късно във къщи,
улици празни, народът почива,
сам се прибирам, сърдит и намръщен,
дали жена ми ще бъде красива?

Виждам красавица, тръгвам след нея
тя е висока, изглежда приятно,
ще я догоня, дано да успея,
ще й говоря съвсем акуратно!

Често започва така всяка връзка,
щом се усмихва е мъдра жената,
аз я подгоних, не беше ли дръзко?
Казах й нежно: „Забравих цветята!“

Дръзките хора сами се оправят,
лесно усещат, какво ще ги радва,
имат в живота за всичко представа,
винаги казват: „Любов ще ни трябва!“

Тази красавица, сякаш я викнах,
ето, че заедно с мене тя ходи,
двамата крачим, нали я настигнах?
Старата улица нас ще ни води!

Аз й говоря, а тя ме изслушва,
тя ме харесва и нещо ми казва,
нейните думи, аз даже не слушам,
важно за мене е, аз че приказвам!

Аз се надявам, че дните са ясни,
спирам до малка сергия, купувам
малък букет от лалета прекрасни,
имам късмет, че по-евтино струват!

Давам букета, жената го взима
мисля си тайно, какво ли ще стане?
Може ли тя да ми бъде любима?
Иска ли тя под ръка да ме хване?

Нашият разговор пак продължава,
много доволна изглежда жената,
пак се усмихва, ръка ми подава,
казва да взема букета с цветята....

Аз й помагам и казвам, че искам
с нея да станем приятели скоро,
после предлагам да бъдем по-близки,
много нормално за свестните хора!

Нашият разговор пак продължава
но тя ми казва и става ми жалко:
„Беше приятно, но аз те оставям,
среща тук имам с мъжът ми за малко!“

Колко бе тъжно, макар и човешко,
всичко се случи съвсем не навреме!
Може би с нещо, допуснал съм грешка,
беше и умна жена според мене!

..................................

Всеки желае да има любима!
Често вървят много лошо нещата?
Малко любов нека всеки да има,
„Не всеки!“ – казва обаче съдбата!