Аз всяка сутрин мисля да ти пиша
и да ти пращам стихове любовни,
тогава вече трудно той ще диша,
в кревата щом сте още, сте виновни!

Любовник съм ти бил съвсем за малко,
но никога аз теб не съм ревнувал,
сега разбрах, че има друг, но жалко,
щом с него те деля, не се вълнувам!

Ще пиша колко много те обичам,
ще пиша всичко, за да го ядосам,
така ще го подлъгвам и увличам,
че с тебе да се скара по въпроса!

Представям си, писмото получаваш,
отваряш го и вадиш го от плика,
а той е любопитен до забрава.
„Писмото аз да видя!“ – той ти вика....

Тогава на леглото си ти сядаш,
четеш, как любовта си аз признавам,
разправяте се, има изненада,
а аз не знам, но хубаво ми става!

Той скача, още гол е във кревата
и казва, че това е невъзможно,
не може да закача друг жената,
това е долно, мръсно, даже грозно!

На улицата още се намирам,
а куриерът много е доволен,
писмото, че е стигнало разбирам,
мъжът изглежда вече като болен!

На следващия ден по телефона
тя каза ми, че лошо съм направил,
любовникът напуснал си подслона
и нея той веднага изоставил!

Разбирах тя защо сега е нервна,
нали се скараха със него във кревата
и заслужава го, защото е невярна,
каквато е навсякъде жената!

Разбира се, когато с мен се хвана
и бяхме с нея влюбени отдавна,
от любовта ми нищо не остана,
но с моето писмо ми бе забавно!...

Бях любопитен още да науча,
но липсваха приятелите общи,
аз радвах се, скандал, че се получи,
но с нея вече нямам нищо общо!

Все пак сега доволен съм от всичко,
писмото ми нещата преобърна,
познанството ни стана по-различно,
при нея след това не се завърнах!