Животът ни е четири сезона,
но пътят е един и не е лесен!
С години се изкачвах по наклона
но ето, че дойде и мойта есен!...

Листата във гората пожълтяват,
а клоните се чупят и се свличат,
косите ми полека посребряват,
лицето ми е много по-различно!...

Не знам дали все още ме обичат,
не зная също аз дали обичам,
и спомените мен не ме развличат,
и хората съвсем не ме привличат!

Във теб се вглеждам, друга те намирам,
преди години беше най-красива,
но аз съм още с тебе и разбирам,
че старостта на теб не ти отива!...

Дали защото бавно остарявам,
и този свят защото се променя,
аз както много хора „всичко” давам,
да върне някой пролетта за мене!...

Сезоните назад не се завръщат,
млад никой във живота не остава,
единствено си ти една и съща,
защото мислиш, че не остаряваш!

А всъщност сме и двамата със бръчки,
и двамата сме доста променени,
ти вече нищо ново не излъчваш
и ставаш все по-тъжна и студена....

Живеем само четири сезона!
Най-после е дошла и мойта есен,
във облаци потъна небосклона,
денят не е като преди чудесен!

................................

Минаваме през четири сезона!
Щом дойде и последната ми зима,
сълзи за мен все някой ще пророни,
защото вече няма да ме има!...