начало | биографични данни | интервюта | поезия | за контакт

 
 
ПОЕЗИЯ: Книга 37: МЪЖЕТЕ ТЕ ХАРЕСВАТ

Казах ти, че си красива
и мъжете те харесват,
от любов и аз преливам,
искам да съм с теб по-често!
Искам да сме ежедневно
заедно до късна вечер,
мисля, че е много редно,
с теб приятели сме вече!..
А сега сме на вечеря,
с теб се срещам не случайно,
уговорихме се вчера
и сме тука много тайно!
Столът ти е твърде близо,
ти до мене се допираш,
аз съм с панталон и риза,
елегантен ме намираш!...
Щом останахме с теб двама,
аз обсипвам те с целувки,
време за преструвки няма,
свалям двете ти обувки...
Този навик ни остана
от приятели отдавна,
пием от една обувка
и отпиваме по равно,
лудостта ни пак ни хвана,
бе с обувката забавно...

Казах ти, че си красива
и мъжете те харесват,
с мен най-вече си отиваш,
ти до мене си чудесна!
Теб с любов са те родили,
някога в доброто време
и в семейството решили,
да останеш само с мене...

Мен добре ме оценяват
даже и във обществото,
с много други ме сравняват,
като пример съм, защото
във живота побеждавам
и във всичко там успявам!

Както хапвахме пържоли
някой седна тук до мене...
„Искам нещо да помоля,
мисля си, че няма време!

Аз разхождах се с жена си
но веднага забелязах,
че преследват ме хлапаци
и затова аз тука влязох!

Моля ви се помогнете
и от тях ме отървете!“
Бях боксьор, все още силен
и изтичах през вратата
и разбира се със сила,
пооправих аз нещата.
Бях боксьор преди години
време от тогава мина,
но аз имах много титли
и победи над стотина....
А мъжът бе благодарен,
че честта му защитих,
аз се чувствах разтоварен,
и полека се напих!

Зная, че си закачлива
и мъжете те харесват,
онзи, взе да се напива,
каза ти, че си чудесна!...
Ти била си най-красива
и нататък се отплесна,
казах му да си отива,
той горкият беше стреснат,
стана бързо със жена си
тръгнаха към други маси!

Казах ти, че си красива
и мъжете те харесват!
Всяко нещо ти отива,
сигурно е много лесно!
Аз поръчах нова кана
и със нея се запихме,
стана тя каквато стана
ние също се напихме!

Аз съм с моята любима,
всяка вечер на вечеря,
ревността при мен я има,
тя не е от днес и вчера....
Непознатият изгоних,
затова, че се закача,
дума даже не отрони
неговата непозната....

Тази случка не е странна,
има срещи неприятни,
мен ми дават постоянно
роли най-невероятни,
разни хора да закрилям
и любимата да пазя
аз съм мъж със много сила,
но конфликтите ги мразя.

Все на мене ще се случи,
някъде да ме повикат
и скандал ще се получи,
само да ме предизвикат!...

Но любимата се радва,
тя е малко първобитна,
твойта сила ще ми трябва,
казва тя и ме подпитва!...
Пита колко я обичам
и ще има ли закрила,
аз в прегръдка я привличам
и показвам мойта сила!

Няма нищо интересно
във живота ни със нея,
както вече е известно
с друга няма да живея...
Важно е, че имах време
и във нея аз се влюбих,
беше първи мач за мене,
който с нея аз изгубих!

book 37
 
       
  © 2020 Асен Ошанов. Всички права запазени. създаден от ablen