Всяка вечер ти казвам, че аз те обичам,
ти до мене щастлива в кревата лежиш,
а не знаеш, но мен ме е срам, че изричам
тези думи, които са празни лъжи...

Всяка вечер ти казвам, без теб, че не мога,
пак те лъжа ужасно, но пак не личи,
и повтарям отново, обичам те много
и се вглеждам безизразно в твойте очи...

Ти ме слушаш и мислиш, че всичко е вярно,
и не виждаш какво съм ти дал и съм взел,
ти си друга жена, със морал си навярно,
не допускаш, че имам аз някаква цел..

Скоро ти ще получиш огромно наследство,
от баща ти това аз го чух и разбрах
и си спомних със болка за моето детство,
колко беден, нещастен и тъжен аз бях....

Но сега аз се готвя край тебе за друго,
ще се смае дори този столичен град,
щом нещата зависят от мойта съпруга
аз се готвя да ставам прочут и богат!

Но когато баща ти внезапно почина
и остави имоти, и много пари,
ти веднага изчезна, замина в чужбина,
отлетяла си някъде с друг мъж дори!

Аз останах задълго във къщи потресен,
а разчитах на теб и на твоят баща,
както казват, пристигна най-тъжната есен,
с голи клони и даже без жълти листа!...

А джобовете всички отдавна са празни,
нямам даже стотинка, дори и една,
състояния страшни и много омразни,
по-добре и от мен, ме излъга сега!