В живота ми настъпи есента,
далеч по моят път се вижда краят,
обичахме се с нея, но сега
да бъдем двама вече не желая!

Аз тръгнал съм към мойте старини,
а тя е още хубава и млада,
защо да я тревожа дълги дни
и да започне всеки ден да страда?

Различно става всичко с мен сега,
аз помня с нея как се запознахме,
и аз бях млад тогава и така
се влюбихме, когато се видяхме!

Изминаха годините след нас!
Аз още я обичам, но старея,
разбирам от любов все още аз,
но трябва ли да бъда лош със нея?

Аз радвам се, че тя е в младостта,
все по-красива става тя до мене,
но виждам, че пристига старостта
и няма аз да имам много време!

Остана тя любимата жена!
Аз знам добре какво да й заръчам!
За мене би се грижила и тя,
но трябва ли накрая да я мъча?

Ще й заръчам да се разделим!
Обичахме се няколко години!
Но вече заедно не можем да вървим,
тогава пак проблеми аз ще имам!

Причината не само е в това!
Но млад и стар, по-трудно се разбират!
Годините са точно затова,
човекът който трябва да избират!

Ако не иска да се разделим,
тогава вече сам ще си отида!
Животът няма двама да градим,
ще кажа, че не искам да я видя!

Ще бъде зная страшно и за мен,
да кажа изведнъж подобни думи!
Най-лошият ще бъде този ден,
не знам какво ще стане помежду ни!

Със нея аз все пак се разделих.
И тръгнах сам във другата посока.
Най-хубавата си любов убих,
тя бе от мен скроена по-широко!...

Виновен бях за всичко между нас!
Опитвах се да бъда благороден!
Какъв глупак съм много често аз,
за обществото аз съм неудобен!

Измина малко време! Този ден,
за мен остана като мрачен спомен.
Любимата прежали вече мен
намери друг човек със дух огромен!

Щастливо после с него тя живя,
а знаеше и как да ме избегне!
Като самотник бързо остарях
и тя не искаше да ме погледне!...