Беше приятел и беше ми близка
заедно бяхме със теб ежедневно,
никой от другият нищо не иска,
само сме спорили, никога гневно!

Исках със тебе по-близки да бъдем
мойте писма и сега препрочиташ,
в тях съм ти казвал, че бил съм учуден,
твойта дистанция, че предпочиташ!

Нямаше лошо, че бяхме приятели
истински близки едва ли с теб бяхме,
тази дистанция бе неприятна,
нищо от срещите с теб не разбрахме...

Мина година и аз ти подхвърлях,
може би все още имаме време
моите чувства недей да захвърляш
ти ще се влюбиш случайно във мене!

Тази случайност се казва: “Обичам!“
Ти се оставяш на твоите мисли
този го мразиш, по друг се увличаш, мен да харесваш единствено искам!

Питам се често, какво ще се случи,
опити правим да се разбираме!
Има ли още какво да получим,
след като общ път сега не намираме!

Бяхме приятели, казано честно
стават приятели и непознати
някога идва любов много лесно,
друг път оставаме само познати!...

Вече се виждаме с тебе за малко,
двамата правихме опит за близост,
всичко остана така, много жалко,
както се казва пак бяхме във криза!...

Беше приятел и беше ми близка,
заедно бяхме със теб ежедневно,
да ме обичаш, аз някога исках,
сигурно исках аз нещо нередно!

Ти ще останеш сега мълчалива,
повече няма какво да се казва,
ти си любимата, ти си красива,
само дистанция ти ми показа!