Вечеряме! На масата сме двама,
а ресторантът е наистина луксозен!
На масите случайни хора няма,
а само вазите с букетите от рози!...

Сервират ни! Поръчваме две риби,
след черният хайвер ще ни харесат,
опитваме и кралските скариди,
със сос от майонеза и със чесън!

Момичето със мен е впечатлено,
то радва се на тази наша среща,
ще дойдем тук отново, непременно,
тя каза даже, че ще ме подсеща!...

Така се влюби тя във мен случайно,
а „любовта минава през стомаха“,
остана помежду ни тази тайна,
приятелите нищо не разбраха!

Когато аз за нея се ожених,
това за всички беше изненада,
аз радвах се на новите промени,
а тя започна с всичко да помага!

Така живяхме близо пет години,
но разликата помежду ни бе голяма,
животът ми на мен почти премина,
а тя и тридесет години няма!

И както с всеки може да се случи,
тя влюби се във друг неукротимо
единствено, което се получи
в душата ми започна тежка зима!

Но зимата за нея бе удачна,
а любовта със онзи силна и красива!
Тогава си поставих за задача,
да я оставя тя да е щастлива!

Животът ми вървеше много бавно
измъчваха ме моите проблеми,
а с него тя прекарваше забавно,
забравиха се общите ни теми!

Животът е такъв, неблагодарен,
каквото иска взима или дава,
тогава има винаги забравен
и в ъгъла той някъде остава!