Тази вечер получих покана
за рожден ден на близък човек!
Тук случайни приятели няма,
ще присъствам на лъскав банкет...
Щом пристигнах на стола си седнах,
всички имат по име места,
после в дясно до мене погледнах
там седеше актриса една....

Аз познах я, тя беше известна,
в най-добрият театър у нас,
със късмет съм, звезда ме посрещна,
бях щастлив, че до нея бях аз!
Тя седеше съвсем мълчалива,
явно беше самичка дошла,
талантлива и много красива,
аз си казах: „Прекрасна жена!“

Весел разговор с нея започнах,
мен ме бива да правя шеги,
тя приемаше думите точно,
бе с усмихнати сини очи!
Бързо с нея така се сближихме,
тази среща хареса ни тук,
двата стола съвсем доближихме,
да не дойде при нас някой друг!

По-нататък дори я прегърнах,
тя отпусна до мен рамена,
аз полека с лице я обърнах,
вече влюбен бях в тази жена!
Вечерта бе за мене прекрасна
с театралната супер-звезда,
поговорихме, всичко бе ясно,
тя разбра, че се влюбих сега!

Тя прие мойте най-нежни чувства,
аз веднага това го видях,
тя разказа за свойто изкуство
там в театъра сякаш, че бях!
След банкета отидохме двама
във една дискотека в града,
изненадата беше голяма,
бяхме заедно до сутринта!

Бяхме заедно цялото време,
неразделни танцувахме там
и тогава тя каза на мене:
„Няма вече от днес да си сам!“
Тази беше случайната среща!
После моят живот стана друг,
след театърът аз я посрещах
и със нея пристигахме тук!
И така с нея дълго живяхме,
най-добрата актриса бе тя,
а когато съвсем остаряхме,
пак остана при нас любовта!