Забравиха ме първите приятели,
забравиха ме даже неприятели,
самотен аз останах на земята,
защо са ми сърцето и душата?

Когато старостта те доближава,
с приятелите нещо странно става!
От тебе вече никой няма нужда,
дори и без любима се събуждаш!

Дори една любов да ти остава,
с надеждата да те окуражава,
ти лесно ще започнеш да разбираш,
любимата защо не я намираш?

Когото да потърсиш, все го няма!
А дружбата ви беше най-голяма!
По-късно идват нови изненади:
„Зает е, няма как да се обади!“

Потънал си с годините в проблеми,
за възрастта са трудни тези теми!
Единствено, което ти остава,
приятелят ти, той да ги решава!

Но няма го! Отдавна той замина,
за своя важен бизнес във чужбина!
След седмица, когато се завърне,
любимата той трябва да прегърне!

Разбираш ли? За тебе няма време!
Какво ли може той от теб да вземе?
Един от друг сте много надалече,
не може да е всичко също вече!

Дали съм имал истински приятели?
Аз само знам, за мойте неприятели..
Смъртта дори щом дойде ме пазете,
защото бяха силни враговете!...