Във огледалото във къщи не поглеждам!
Забравих даже своето лице!
Да ме избръсне, на слугинята нареждам,
парфюмът после слагам с две ръце!

Излизам и във офиса отивам!
Колегите ми казват от сърце:
„По-млад се чувстваш, много ти отива
и всеки ден изглеждаш по-добре!“

Така минават месеци, година
и всичко се повтаря много дни!
Пак бръсне ме послушната слугиня,
страхува се, че ще ме нарани!

Веднъж обаче, казах, че излизам,
а вече бях с пораснала брада!
Слугинята ми глади прана риза,
тя сутрин прави винаги това!

Отивах аз на гости при роднина,
в неделя той ни кани на обяд!
Ще бъде там и моята любима
и тя живее в родният ни град!

Пристигнах в настроение чудесно,
посрещнаха ме с радостни очи,
за жалост, срещу масата отвесно,
голямо огледало си виси!

Към мене огледалото поглежда,
аз виждам, че съм стар и съм с брада,
любимата до мене се подрежда,
какво ли да й кажа аз сега?

Измислих две-три думи по-приятни:
„До мен да седнеш е голяма чест!“
Любимата мълчи, най-вероятно
не знае тя какво да каже днес!!

Поглеждам огледалото отново.
Но аз съм бил ужасно остарял!!
Колегите ме лъжат и.........готово
и сякаш старост аз не съм видял!

Любимата ми леко се отдръпва,
тя също вижда, че съм остарял,
а тялото ми цялото изтръпва,
най-лошото за мене бях разбрал!

Не зная още колко ще живея,
на масата замислих се от яд!
Поглеждам аз отчаяно към нея,
защо ми бе роднинският обяд?

А тя към мен внезапно се обръща:
„Ще трябва да си тръгвам аз от тук!
На майка ми роднини чакат в къщи!...“
...................................
Аз знаех, че отива тя при друг!