За старостта говоря всеки ден,
а зная, че съвсем не я разбирам!
Тя още няма нищо общо с мен,
аз нови удоволствия намирам!

За старостта говоря всеки ден!
Тя е вървяла с мене неуморно,
добре, че е достигнала до мен,
което е най-хубаво безспорно!

За старостта говоря всеки ден,
но истина е, че не я усещам!
Не съм от възрастта си днес смутен
и пак си правя среща подир среща!

За старостта говоря всеки ден,
жени понякога по мен лудуват,
те казват, че ще бъдат само с мен,
а тези думи мен не ме учудват!

Дори не съм в косата побелял,
лицето ми без бръчки е прекрасно,
на този свят аз много съм видял,
не съм все още старчето ужасно!

Веднъж видях аз мой приятел стар,
той беше вече грохнал до бастуна,
отидохме в един кокетен бар,
една жена дойде и го целуна...

А той стои, изпънат като струна,
на някаква излъскана китара,
страхува се да хвърли той бастуна
да го целуне пак, жената да накара!

Кажете ми тогава, кой е стар?
Приятелят лишен от нежни чувства
или пък аз, усмихнат в този бар,
единствен, който много му съчувствах?

......................................

Аз няма да приема старостта,
душата ми е още много млада,
но няма да се връщам в младостта,
за миналото никога не страдам!

За старостта говорих всеки ден,
когато аз празнувах юбилея,
любимата дошла бе пак при мен
и правихме любов отново с нея!

И днес от старостта не съм смутен,
жените любопитстват, те са хора,
възможно ли е „старецът“ през ден,
любов да прави без умора?