В казиното отново проиграх
спестените пари на Антоана.
Това бе най-големият ми грях,
във чантата й нищо не остана!

Едва на сутринта това разбрах,
когато с нея разговор подхванах!
Най-тъжната жена пред мен видях,
веднага за главата си се хванах!

А бяхме изгладняли през нощта,
в казиното с комар се занимаваш!
Срещу хотела имаше жена,
която топли банички продава!

А знаехме, че нямаме пари,
тогава казах аз: „Бъди спокойна!“
Откраднах две-три банички, дори,
събра се пак тълпата многобройна!

А викаше невинната жена:
„Крадец! Крадец! Крадецът ме нападна,
удари ме с едната си ръка,
най-нагло баничките ми открадна!

Дойде веднага едър полицай,
започна мене той да ме разпитва
Днес всяка случка има своя край
и той ме пусна, друго не попита!

Тълпата бе останала във шок!
Крадецът как така се отървава?
А изводът е ясен и дълбок,
хитрецът много лесно се спасява!

Хитрецът и крадецът са едни!...
И Антоана все пак се нахрани!
Е, бяха лоши тези дни,
но споменът от тука ще остане!