Най-после те видях и аз без грим,
за първи път РАЗБРАХ, че ти си грозна!
Не исках да съм вече твой любим,
изчезнах аз със стъпка виртуозна!

Със бръчки бе лицето си сега,
нагоре бе повдигнала косите!
Като на жаба имаше уста,
като фунии бяха ти ушите!

А клепките над твоите очи,
изглеждаха изрязани до края,
отдавна във живота ти личи,
че вече никой мъж не те желае!

Уплаших се! Дали това си ти?
Жена такава грозна просто няма!
Изчезнаха и моите мечти,
за някаква любов със теб голяма!

А беше най-желаната дори!
И казваха – каква жена щастлива!
Сега ВИДЯХ, най-грозна, че си ти,
а лъжех често, колко си красива!

Разбира те ли? Казах си шегата,
така съм ги измислил аз нещата!
Че не е грозна зная аз жената,
без грим не е блестяща красотата!...

Изобщо много трудно е без грим,
над всеки огън има малко дим,
без грим и дим не са добре нещата
прилича си със огъня жената!

А тук е вярно, груба е шегата,
но ако искаш някой да засегнеш
най-грозен го изкарай на земята,
но после трябва бързо да побегнеш!....

Изобщо много трудно е без грим,
над всеки огън има малко дим,
без грим и дим не са добре нещата
прилича си със огъня жената!