Поредната ми книга е това,
душата ми усърдно съчинява,
когато наранена пише тя,
във думите следите не остават...

Разбира се, че случва се това,
животът днес на никой не прощава,
но както бързо идвала беда,
и болката по-късно отминава!...

Не се оплаквам, но една тъга
щом дойде и човека се променя!
Дори и ежедневните неща
се чуди със какво да ги заменя!

Доволен съм, че пиша и сега,
душата ми това си е избрала,
и може би ще кажа на шега,
че много искам аз да се похваля....

Аз просто имам нужда да творя,
куплетите добри са, прочетете,
защото аз не знам като умра,
след мен къде ще бъдат стиховете?

А всеки стих е част от разказ ваш,
героите веднага се познават
не знам дали ще имат те кураж,
да потвърдят за тях, че дума става....

Предимно пиша аз за любовта,
защото тя е огънят в живота,
но всичко няма как да обясня,
на хората не гледам във леглото!..

За всички безпокойства на света,
с които си се срещал и видял,
причината е само любовта,
дори това и да не си разбрал...

С две думи любовта е катастрофа,
която носи болка и тъга!
Довиждане, с последната ми строфа!
С любимата отново съм сега!...