Cras, cras et semper cras et sic dilabitur aetas
/Латинска сентенция/
„УТРЕ, УТРЕ И ВИНАГИ УТРЕ И ТАКА МИНАВА ЖИВОТЪТ“

Бяхме ден подир ден неразделни,
само аз бях се влюбил във теб,
но живеехме в къщи отделни,
всичко друго ни беше наред!

Често ставахме много различни
лесно чувствах се аз огорчен,
и причината знаеха всички,
че не правиш любов ти със мен!

Аз те питах почти ежедневно
а защо да не правим любов?
„Утре, може би!“ – казваше нервно,
а пък аз бях на всичко готов!

После пак, утре, утре и утре!
Ти измисляше даже това,
че измъчвам те още от сутрин,
секс да правим във мойто легло!

„За любов аз съм все още млада,
ще почакаш, и утре е ден!“
Аз я гледах съвсем изненадан,
не харесваше нещо във мен!

И в живота така ни се случи,
че приятели бяхме добри,
но от нея аз секс не получих,
все я молих, но тя не склони!

С мене нямаше никаква близост
нищо тя не поиска от мен,
между нас вече имаше криза,
аз се чувствах съвсем угнетен!

Всъщност бяхме така разделени,
много странно бе всичко при нас,
тя случайно живееше с мене,
много глупаво влюбен бях аз!