Преди известно време остарях,
а чувствах се доскоро млад и силен,
аз много във живота изживях
и се изчерпа вече мойта сила!

Научих много аз и много знам,
но никога едно не предполагах,
човек като остане вече сам,
че с нищо повече не разполага...

По-важното за всеки е това,
животът, че на тънка връв се клати,
приятелите грабва ги смъртта,
роднините ти стават непознати....

И като призрак ти оставаш сам,
навън не щеш носа си да покажеш,
навсякъде е чуждо, тук и там
и няма с кой и дума да си кажеш!

Веднъж бях без стотинка из града,
не помня как, но нещо ми се случи
от кой да взема някой лев сега?
Не се досетих и не се получи!

По-важното за всеки е това,
че няма вече близки от кръга ти,
проблем щом имаш, блъскай сам глава,
познатите са вече непознати!

Така пеша пресякох аз града,
не можех да повярвам на съдбата,
че след като останах сам в света,
ще мога да се справя със нещата!

Около мене много хора са сами,
те мойте чувства сигурно изпитват,
животът с всичко днес ме раздели
и не обичам затова да ме подпитват!

Представяш ли си? Някой е до мен,
и пита ме добре ли аз живея?
Добре, че нямам срещи всеки ден,
преди смъртта й, срещах само нея!

Около мене много хора са сами,
и тъжни чакат да пристигне „утре“!
Защо да не умрем, ми казваха едни,
те най-щастливи бяха само сутрин!..

Все някой ден животът ни ще спре,
смъртта щом на вратата ни потропа,
но никой никога не иска да умре,
най-силното това е на живота!