Не лягам цяла нощ, за тебе мисля,
защо си тръгна вчера изведнъж?
Нали разбра, че тази нощ те искам?
Реши да изоставиш „твоят“ мъж!

Не знам дали днес може да се каже,
отдавна, че съм вече „твоят“ мъж!
Ненужно е един ден да докажа,
че някой ме отблъсква неведнъж!

Не казвай повече, че аз съм „твоят“ мъж!
Аз само съм за теб един познат,
и моля те, не казвай изведнъж:
„Отдавна аз го чувствам като брат!“

Аз брат не съм, не сме дори и близки,
аз само съм далечният познат,
щом нямаме със теб едни завивки,
и нямаме един и същ креват!

Така да бъде! Лошо си решила,
случайно, че сме заедно сега,
не знам добре какво си наумила,
за мен си най-студената жена!

Ще мине време, може да се влюбиш,
ще се наложи да се разделим,
човек печели, после лесно губи,
но няма заедно да продължим!

На мене лично ще ми бъде тъжно
защото мислех, че си моята любов!
Аз знам, че ти не си ми длъжна,
ще бъдеш пак с приятел някой нов!

По път различен виждам, че вървиш
и моята любов не ти влияе,
на мене ти изобщо не държиш,
ще храня явно куче да ме лае!?...