Аз мисля, че отдавна се досещаш,
най-скучното в света е любовта!
Дори и да си имал много срещи,
какво ще ти остави още тя?

На ъгъла стои една любима!
За срещата със тебе е дошла...
Дали след вчера нещо ново има
или пак същата ще бъде вечерта?

Започват приказки съвсем ненужни,
любимата ме пита всеки час,
дали от нещо имам още нужда?
Любезни сме, прекрасно е при нас!

„Да хапнем някъде!“ – жената казва
„Къде да влезнем?“ – питам после аз.
Тя спира за минута да приказва
и думата отново взимам аз!

Отсреща ресторантът осветен е,
любимата съм хванал под ръка,
тя просто неразделна е от мене
и винаги държи се с мен така!

На масата,застлана със покривка,
менюто ни очаква със цени,
измивам си ръцете, има мивка,
приятни са свободните ни дни!

Вечеряме и малко си говорим,
поглеждаме към масите край нас,
избягваме дори да си бърборим,
защото уморен се чувствам аз!

От тази вечер много сме доволни,
особено пържолите на грил!
Храната беше много здравословна,
но малко аз изглежда съм препил!

Вечерята приключва, пак сме двама
по улиците тихи на нощта!
Изпращам я. Любов все още няма,
затваря се и входната врата...

И после идва времето на скука,
която ме разяжда всеки ден!
Аз тръгвам си, но утре пак съм тука,
ще бъде тя отново утре с мен!

Така минават дните помежду ни,
разходките ги правим из града,
не казваме излишни, празни думи,
държим се даже често за ръка!

Едно и също, всичко се повтаря,
тя казва, че умира от любов,
а аз на тези чувства отговарям
и казвам, че на всичко съм готов!

Доволна е от мен! Аз я изпращам,
отново хлопва входната врата,
оставам сам на улицата прашна,
по-важно е, че ме обича вече тя...

А любовта наистина е скука,
по тази тема досега мълчах!
Когато аз отново дойда тука
ще знам във любовта си, че успях!