Харесах я, по-скоро я харесах
отколкото да я обичам...
Обичах я, по-скоро я обичах
отколкото да я харесвам....
Във къщи споменът занесох
но още аз не се увличах...
На млад човек за кратко заприличах,
цветя когато й занесох!
В различно време
най-различни чувства,
любезна тя когато беше с мене
навсякъде аз исках да присъства...
Седяхме двама,
всичко беше общо,
не знаех, че ме чакаше измама!
Писмо получих без да има поща,
че помежду ни нищо още няма!
Харесвах я, ръцете й харесвах,
очите й, отправени към мене,
във нищо друго аз не се намесвах,
оставях я да губи свойто време!
Какво се случи?
То беше по-различно!

Приятелство е друго да получиш!
И изведнъж изчезна вече всичко,
не исках да се случва непременнно,
защото беше трудно изградено!
Но тя направи с мене малка грешка,
която аз усетих много тежко.
Отказа ми със мен любов да прави!
И каза ми го тя направо!
Аз бил съм много по-приятен
единствено като приятел!

Не знаех повече какво да сторя,
но бях сърдит, и гневен, и предаден!
Към миналото ли да се завърна?
Не исках да го правя незабавно!
Но ето, че за жалост се завърнах,
където тръгнах толкова отдавна!

Каквото трябва във живота става!
Не стана нищо най-накрая,
тя беше много твърдоглава,
сега и аз не я желая!