Със теб се виждам вече много често
и ти показвам ясно, че съм влюбен,
внимателен съм аз на всяка среща,
избягвам да говоря с много думи!

Веднъж ми отговори, че се срещаш
с приятел, с който дълго се познаваш!
Ти казваше така: „Нали се сещаш?
че любовта така не отминава!“

Такива думи всеки ги разбира
и се оттегля може би отчаян!
Но аз сега опитвам и намирам
друг път, по който обикалям!

Веднъж за два-три дена се отдръпнах,
по телефона не говорих даже,
когато ме потърси ти, изтръпнах
реших, че нещо може да се каже...

И казах ти, че много те обичам,
че днес живеем вече в друго време,
че в младостта ни всичко бе различно
от любовта, която ти ще имаш с мене!

Аз младите харесвам, но не знаят,
какво да правят с първите си чувства,
тогава идва много бързо краят
на тяхната неукротима връзка!

Във този смисъл дълго аз говорих,
тя слушаше със интерес на телефона,
прозорецът веднага аз отворих
възбудена видях я на балкона....

Така полека-лека настоявах,
борбата бе безмилостно жестока,
когато си се влюбил не забравяш
да тичаш само във една посока!

Накрая аз успях и тя самата
ми каза, че страхотно се вълнува!
Доволен бях! Спечелил съм борбата
и още утре аз ще я целувам!...