Всеки има своя начин,
някъде да се оплаче,
да покаже, че не лъже,
че е беден и е тъжен....

Мой приятел често казва
как съдбата му доказва,
че късметът все го лъже,
а това го прави тъжен...

Някой има разни грижи,
и прегърбен той се движи,
няма как и той да лъже,
че това го прави тъжен!...

Някой често се оплаква,
че е беден и проплаква,
споменава хлябът ръжен
и изглежда много тъжен...

Но когато той се храни
с ястия добре подбрани
ако хлябът не е ръжен,
той не трябва да е тъжен!..

А съпруга щом ти трябва
и решиш да правиш сватба,
ти на нея ще си длъжен,
но не трябва да си тъжен!.

Щом започне веселбата,
се забравя нищетата,
сватбата е в град окръжен,
шумна сватба, няма тъжен!....

Там ще бъде твойта тъща,
ще направиш с нея къща
с банки силни ще те свърже,
кой ще бъде после тъжен?....

Ти веднага на тъщата,
прехвърли сега нещата,
щом тъгата те обхваща,
нека всичко тя да плаща!...

Стига толкова съм писал
ще ви кажа друга мисъл,
ако ставаш тъжен често,
със тъгата не е лесно!...

Аз изглежда все тъгувам,
все съм мрачен, все съм тъжен,
близките ми негодуват:
„Да те слуша, кой е длъжен?“

Аз изглежда се оплаквам,
че ме дразни нищетата,
и понякога преграквам
да говоря със жената!!...

Но каквото ще да става,
аз ще бъда само тъжен,
трябва с мен да се внимава
не обичам да се лъжем!

Ще остана дълго тъжен
даже ще съм неугледен!
А късметът ми не лъже,
че съм още много беден!

Аз жена си пак обичам,
но тя вече ме намрази!
Ти на тъжен ми приличаш,
казва ми го тя с омраза!

............................

Ако аз забогатея,
грижите ми ще прекъснат,
но да бъда пак със нея,
вече ще е много късно...