Аз поглеждам към „Млечният път“,
а над мен милиони звезди!
Двама влюбени с мене вървят,
по-надолу луната блести!...

Нещо казва мъжът изведнъж,
от звездите жената ще пази,
върху тях пада звездният дъжд,
но не можеш звездите да мразиш...

Дълго светят звездите в нощта,
пътят „млечен“ далече извива,
виждам твойта и мойта звезда,
във една как полека се сливат!

Като влюбени двете звезди,
там далече в небето се срещат,
едновременно светят дори
любовта те дали я усещат!

„Млечен път“ с милиони звезди
над града всяка нощ заблестява,
всички хора си имат мечти,
всеки в свойта звезда се надява!...