Старостта всеки ден ме подтиска,
в любовта даже пречи ми тя
и ми казва: „Не трябва да искаш,
вече няма за тебе жена!“

Старостта много често избързва
просто дразни ме винаги тя,
а любимата в къщи измръзва,
тя ме чака отдавна сама!

„Старостта“ е съвсем неприятна,
не познава тя нищо добро,
със смъртта е най-често приятел,
и се радва направи ли зло!

„Старостта“ всъщност друго не може,
само грижи създава ни тя
с изпитания тя ни тревожи,
мъчи може би всички така!

В обществото когато ни срещат,
„старостта“ се представя най-зле!
Никой нея не иска да среща,
тя със кой ли държи се добре?

Никой днес „старостта“ не зачита
и това е безспорно така,
всеки често в живота се пита,
за какво ми е днес старостта?...

„Старостта“ си и аз ненавиждам,
мразя, всичко което е тя,
аз не искам дори да я виждам
а ще бъде тя с мен до смъртта!

...................................

А любимата още е с мене,
тя е влюбена в мен, аз го знам,
„старостта“ иска всичко да вземе,
иска тя да ме види пак сам!