Поглеждам списъка, обхваща ме тъга,
отдавна някои приятели ги няма,
на кой да се обадя аз сега?
Аз имам нужда затова голяма....

Обръщам страниците, пълно с имена,
зачеркнати във старата тетрадка,
отишли са си вече от света,
приятели, след дружбата ни кратка...

И сещам се тогава изведнъж,
че няма с кой дори да поприказвам,
до скоро бях аз хладнокръвен мъж,
а днес сълзите ми пак се показват!

Разбирам най-накрая, че съм сам,
да бъдеш сам в света е най-ужасно,
не знаеш кой ще срещнеш тук и там
и чака ли те някаква опасност!

И няма вече кой дап те окуражи,
и няма вече кой да ти помогне!
А сам ли си, не си наясно ти
как грижите ще превъзмогнеш!

Назад поглеждам, няма никой там
останали сме двама-трима стари,
не е добре, че ще живея сам,
животът неподготвен ме завари!

Поглеждам списъка, обхваща ме тъга,
а тя към мойто минало ме връща,
но двойно по-голяма става тя,
отново страниците щом разгръщам!