Аз съм приятен и даже чаровен!
Професор не съм, но пък станах доцент.
Живея най-скромно, всред книги заровен,
но бях и забавен, и весел студент...

Имам съседка, живее отсреща,
както се казва - врата до врата.
Колко ли пъти я каних на среща,
все ми отказва забързана тя!

Имам съседка, живее отсреща,
млада, красива, чудесна жена!
Ето защо, аз нерядко се сещам,
че ни дели само тънка стена...

Как да съборя вратата? Стената?
Как да нахлуя във нейният свят?
Как ли мъжът покорява жената,
щом не е в списъка; „Много богат!"

Имам съседка, живее отсреща...
Чувам веднъж, нещо тропна се там...
И през прозореца гледам - отсреща,
спрял на паважа джип лъскав, голям!

Слиза нахакан човекът от джипа,
грозен изглежда, дебел и набит.
Бърка в носа си! С ръце го опипва...
Сополът си трие! Отвратителен тип...

...После отваря се долу вратата,
посреща съседката този човек!..
Оставам самичък, без дъх зад стената,
това е то двайсет и първия век!...