Написах ти какви ли не писма!
За моето приятелство ти писах.
Не смеех да намесвам любовта,
ще реагираш лошо - все така си мислех.

Тогава, помня, беше на морето,
отседнала за кратко при баща си...
От там ми пишеше и ти, но ето,
че отговаряше ми с думи все неясни...

Какви ли думи? Само кратки срички,
не си отделяла за мене много време...
А аз те чаках и предлагах всичко,
което ти не пожела да вземеш!

Какво ли не направих аз, какво ли?...
Ще променя ли нещо, ако се оплаквам?...
И колкото и силно да се молих,
така до днес напразно те очаквам...