Ти въздушните кули, познаваш ли,
мой приятелю, млад или стар?
Построяваш ги. И дори обитаваш ги.
После пламва парещ пожар
и въздушните кули - мечтите ти,
се превръщат на пепел и жар.

Тъй бе с моята обич, приятелю...
Беше тя като ясна звезда,
там, в небето, за мен тя изгряваше
с вечерта, над онази земя,
и във утрото все още светеше
с недостъпна за друг светлина!

Но съдбата ми, драги приятелю,
и до днес никой тъй не разбра,
на въздушната кула случайно ли
окачила бе тази звезда
и веднъж, щом погледнах нагоре,
тя не светеше вече така...
Бе въздушната кула съборена,
бе изчезнала мойта звезда...