Във болницата дълго ще лежа.
Очакват ме две тежки операции...
Не искам вече на роднини да тежа,
кога ли е обичал някой старците?...

Край мене овехтяло оборудване,
не струва, както казват, пет пари!
И доктори ме гледат със учудване,
и няколко намръщени сестри...

Ще ми поставят ли най-после диагноза?
Нали се чувствам постоянно зле?
Лекарствата да взимам в двойна доза
и щяло да ми стане по-добре...

Но болестта оказва се проклета,
„смъртта с косата" чака да ме покоси!
Ако внезапно ти изневери късмета,
да знаеш, няма кой да те спаси!...

Къде са Хипократовата клетва
и грижите за болния човек?
Ех, някой нещо се отметна
и ще реши нещата в следващия век...