„...Добре! Ще се намерим на морето!"...
И разговорът между нас така приключи.
Аз трябваше да дойда във градчето,
когато отпуска от шефа си получих...

След седмица и нещо - заминавам.
Летя с колата! Ех, че магистрала!
За любовта си днес човека всичко дава...
До край натискам на газта педала...

Пристигам с няколко дни аз по-рано.
За нея правя тази изненада...
Късмет ли имаш, няма нищо странно,
че нещо по-приятно ти се пада!...

По тъмно аз паркирам във градчето,
а улиците - още оживени!
Не спира пак животът край морето,
там просто няма хора уморени...

Поспирам се за малко край колата.
Човешкият поток тече като река...
И в този миг я виждам! Тя, самата,
с един красив мъжага вървеше под ръка.

И тръгнах бавно, крадешком след нея.
Какво ли повече аз можех да науча?
Отидоха те двамата на кея
и после знаете какво се случи...

......................

Така приключи случката в градчето,
което вече аз не посещавам.
На двамата следите край морето
завинаги на кея си остават!