На сестра ми Марчела,
починала млада и красива през 1968 г.

Умря момичето!...
И като плач се стичаше дъжда...
На гроба мокър, имаше цветя,
а между тях, поникнали кокичета!
Дали пристига вече пролетта?
Ех, тази пролет, недочакана,
с недоживяна топлина,
която по пътеката измачкана,
доведе ме при нея в тишина...
Дъждът се стичаше...
И чувствах как сега,
като разровени в поле бразди,
оставя той в душата ми следи
от неугасваща тъга!...
А под дъжда - израснали кокичета!
С такава бяла чистота,
с каквато някога живя момичето,
което беше моята сестра...