Един разговор на Христо Пеев с Асен Ошанов

Изискан, неголям апартамент в столичния квартал "Лозенец". Изумруденозелена подова керамика, стилна гарнитура, бар от тъмнокафяво дърво и картини по белите стени - както се казва, обстановката говори сама за себе си и за домакина.

Той е среден на ръст мъж, роден под зодиакалния знак "Риби". Има висше юридическо и икономическо образование. Говори и ползва няколко езика -френски, немски, английски, италиански. Няколко са и неговите фирми - адвокатски, търговски и транспортни. Потомък на стар възрожденски род.

Мадрид, 1994 г. В кабинета на Н.В. Цар Симеон

"Фамилията Ошанов идва от моя пра-прадядо Димитър Ошанеца-един от първите български зографи-дърворезбари, който през 1804-1808 година е направил прочутия таван-слънце на Даскаловата къща в Трявна, печелейки състезание с Иван Бочуко-веца - друг голям тревненски майстор от онова време. Заключили ги в две къщи да работят и когато ги отключили, видели, че и двамата са направили слънца. Заради някои по-добре изпипани детайли присъдили наградата на пра-прадядо ми. Така остава името му, но и двата тавана са израз на първите оптимистични кълнове в българския дух тогава, първите наченки на Възраждането ни..."

Няколко интересни подробности в биографията: от малък се увлича от литература; свири на пиано; в студентските си години е преводач, а по-късно и автор на текстове на песни на Богдана Карадо-чева и Лили Иванова; познато лице от "Всяка неделя", където в продължение на четири години преди Ю ноември'89 г. води своя авторска рубрика "Алинеи"; един от първите, възобновили престижния "Ротари клуб" в България и с неотдавна приключил едногодишен мандат като негов президент... Накрая, най-новият и най-любопитен щрих към облика на многостранната му личност - организатор и координатор на историческото завръщане на Негово Величество Цар Симеон II след близо 50 години принудително изгнание.

- Господин Ошанов, много хора си задаваха въпроса защо Царят едва сега се реши да се завърне в България?

- Най-напред искам да кажа, че с Негово Величество се познаваме отпреди 1989 г. След това, разбира се, пътуванията ми и връзките ми с него станаха по-чести. Царят наблюдаваше внимателно развитието на демократичните промени и дълго време се въздържаше да предприеме такава крачка, за да не повлияе по някакъв начин на закономерните обществени и политически процеси. Неговата позиция беше едновременно и толерантна, и дипломатична, но след като изминаха вече няколко години, той остана едва ли не единственият българин в изгнание. Можете да си представите какво беше желанието му да се завърне в родината си и да разбере настроенията, проблемите и надеждите на сънародниците си.

- Защо изборът за координатор на визитата му се спря именно на вас?

- В края на 1994 - началото на 1995 г. една група съмишленици и приятели преценихме, че е крайно време Царят да вземе някакво решение. Имахме предвид преди всичко очертаващата се обща тогава икономическа, финансова и социална криза, както и убежденията ни, че идването му би могло да събуди нови надежди за бъдещето на страната. Така се стигна до написването и адресирането на известното "Обръщение на 101 интелектуалци", с което го поканихме да се завърне в България. И за дълбоко наше удовлетворение отговорът на Негово Величество беше положителен. Изричното му желание обаче беше това да бъде негово лично, частно посещение в родината си, която не беше виждал от дете. За подготовката и координирането на подробностите той възложи на мен своето доверие и аз, разбира се, приех, като изключително голяма чест.

- Какви бяха трудностите по организацията, които трябваше да преодолеете?

- Колкото и изненадващо да прозвучи, прохождащата ни демокрация показа, че все още стои на куц крак. Ще спомена само многобройните перипетии с издаването на българския му граждански паспорт. Или изявленията на най-високо ниво, че може да бъде обявен за "персона нон грата", което за един български гражданин е юридически нелепо. Афишираха се искания да му се поставят предварителни условия, като например да заяви, че признава референдума от 1946 г., да се откаже от заявления, направени от него в западната преса или пък едва ли не да подписва декларации, че ще опазва конституцията и действащите закони в страната. Това бяха унизителни искания, които той отминаваше с достойнство.

- Организацията на това посещение явно е ангажирала не само много време, но и големи финансови средства, за да бъде безупречна. Откъде дойдоха те?

- Няколко човека осигурихме финансово програмата. Разбира се, Царят също пое част от разходите. Имаше и огромно желание от много хора да участват според финансовите си възможности. Получавахме страхотно много писма с предложения от най-обикновени хора да дарят своята лепта. Човекът има сто лева в джоба си, но петдесет иска да даде! Убедих се, че ние, българите, сме ларж хора...

- Това е разбираемо, защото Царят едва ли е така "царски" богат, както може би си мислят някои? В частния си живот на редови гражданин в Испания той е просто един делови мъж, бизнесмен като много други, и е глава на голямо семейство...

- Е, той съвсем не е и беден, макар че нямам и не бих могъл да имам някаква точна информация. Все пак една царска фамилия има своите генетични възможности, независимо от това, че при изгонването му от България са били безжалостно обрани... От друга страна, обаче аз реших, че след като сме го поканили, е редно ние да поемем част от разходите. Същевременно бях много предпазлив, защото се боях от т.нар. "мръсни пари" или от пари, които биха повлекли след себе си някакви предварителни условия. Желязна преграда бях издигнал, отказах на много желания за спонсориране, защото не исках да допусна и най-малко петънце върху това събитие, за което после да ме мъчи съвестта.

Рилски манастир. Домакин на Техни Величества
е игуменът дядо Йоан (до Царя).
Вдясно – Невена Коканова, чийто подпис също стои
под “Обръщението на 101 интелектуалци”.

- Може би сега е моментът да изясните по-конкретно монархист ли сте по убеждения?

- Моите възгледи са за възстановяване на конституционната монархия. Като юрист познавам теорията на държавното устройство по-добре от всеки човек с друго образование. Познавам държавите с монархическа структура, проучвал съм държавното устройство на различни европейски страни .и съм убеден, че като политически климат, като жизнен стандарт и като международен авторитет конституционните монархии в Европа имат един по-надежден и по-стабилен обществен статус, отколкото републиките. При републиканското държавно устройство има по-голяма обществена конфронтация, по-тежки политически противопоставяния, които, поради липсата на такава специфична институция, много по-трудно преодоляват.

- Все пак допускате ли вероятността един ден, при определени обстоятелства, Царят да се откаже от правата си върху короната и трона, за да стане президент?

- Като убеден монархист лично аз никога не съм си представял, че той би могъл да захвърли царския си жезъл и да се впусне в една предизборна борба за президентски пост. Цялостното му досегашно поведение, интервютата му в европейския печат, посланията му, публикувани в България, ни убеждават, че той винаги си остава на позицията си на Цар на българите. Едновременно с това, като опитен и вещ държавник, винаги е подчертавал, че приема държавното устройство в България такова, каквото е в момента, и се отнася с респект към съществуващите държавни институции...

- Без, естествено, да признава референдума от 1946 г. за легитимен?

- Да, както не само много други хора, но и партии, в чиито програми ясно се декларира непризнаването на този референдум по причини, които са общоизвестни! Вижте, според всеобщовалидното правило, че "всичко е възможно", един ден той може пък и да реши да стане президент. Засега обаче той, макар и извън граница, е Цар, и в това си качество би могъл да съдейства за решаването на някои наболели проблеми на България.

- Много хора, надявайки се на големия му международен авторитет и на многобройните му лични връзки сред политическите и финансови среди в Европа, се питат защо не прави нещо по-конкретно за изваждането ни от прословутия Шенгенски списък и привличането на крупни чуждестранни инвестиции или пък за приемането ни в Европейския съюз?

- Той има този авторитет и тези връзки. Известни са широките му контакти и голямото уважение, с което се ползва в редица влиятелни кръгове на Запад, но той няма мандата, пълномощията и гаранциите, за да направи нещо по-съществено сега! Без възможност да гарантираш каквото и да било, не можеш да поемеш отговорност само с името си и това хората трябва добре да разберат! Това трябва да се знае, защото желанието на Царя да помага е безспорно, той и при тези условия го прави, макар и далеч под истинските си възможности...

- Как лично вие видяхте отношението на хората към него от позицията си на непосредствен наблюдател?

- Това беше един емоционален феномен! По друг начин не бих могъл да го определя.

- Очакваше ли Царят такова масово въодушевление навсякъде в страната?

- Негово Величество е човек въздържан в емоциите си и още в Мадрид обсъждаше всякакви възможни ситуации. Разбира се, нито за миг, дори и когато до последния момент паспортът му се бавеше, не го напускаше оптимизмът, че кракът му ще стъпи в България. Но след като тук той има не само приятели, но и противници, естествено бе да очаква и положително, и негативно отношение. Въодушевлението, с което бе посрещнат обаче, надмина и най-добрите му надежди. Бих казал, че надмина дори моите, въпреки че познавах нетърпението и огромното желание, с което бе очакван!

- Любопитно е каква бе реакцията на Нейно Величество Царица Маргарита, чувайки от първия си миг на българска земя скандиранията: "Искаме си Царя!"?

- Вероятно не сте чули вица? Сигурен съм, че ще ви хареса! След този небивал възторг на стотиците хиляди хора, които бяха наизлезли от летището до Софийския университет, на площад "Александър Невски" и пред Столичната община - такова невероятно стълпотворе-ние, каквото тя сигурно никога не е виждала, излезе вица, че влизайки в кметството, тя пита г-н Софиянски дали може да ползва телефона. Веднага звъни в Мадрид на майка си и казва: "Мамо, бързам да ти съобщя! Ами че той наистина бил цар!" /Смеем се./ Царицата беше трогната и зашеметена от това масово проявление на народната любов. Навсякъде многохилядни тълпи от хора, задръстени улици, площади. И такова невиждано изобилие от цветя, такава невероятна красота! Ами другият феномен, баниците! Майка ми, Бог да я прости, ще направи баница и, докато седнем на масата, тя вече е изстинала, а в хотелите идваха с горещи баници! Как ставаше това? То бяха тави с баници, то бяха купи с овче кисело мляко, защото се е чуло, че Царят много ги обича...

- Как Негово Величество възприемаше това топло отношение към него?

- Той дълбоко се вълнуваше, да не кажа и по-силна дума, от това спонтанно внимание и обич! Да оставим физическата му издръжливост, по 12-14 часа дневно. На никого не отказа протегната ръка, въпреки че почти получи тендовагинит от хилядите ръкостискания. Но какво лично на мен ми направи много силно впечатление? Няколко дни след прочутия обяд с именити български интелектуалци в хотел "Интерконтинентал", сред които беше и Йордан Радичков, се дочу, че писателят е получил мозъчен инсулт. Царят ме помоли да намеря домашния му телефон и след това всеки ден се обаждаше на Сузана Радичкова, за да се осведомява за здравословното му състояние. Изобщо много голямо негово качество е, че не забравя никога човека, който има някакъв проблем, нито човека, който трябва да бъде поздравен или поощрен с добра дума...

- В интервюто, което даде за "Клуб М" през есента на 1992 в Мадрид, Негово Величество сподели с мен, че притежава и друго едно ценно качество -способността му да се възстановява с много малко сън. Запазил ли го е до днес? Какъв беше дневният му режим в България?

- Определено още притежава това качество! Сутрин ставахме в седем часа, към осем закусвахме и тръгвахме по пътя на дневната програма. И с всеки изминал ден тази програма се раздуваше с непредвидени неща, които той не отказваше - среща след среща, проява след проява. Обикновено приключвахме към 21-22 часа обществените си ангажименти, след което за около час и нещо обсъждахме деня и си припомняхме предстоящото за следващия. След това Царят се оттегляше, за да проведе някои телефонни разговори с чужбина и да систематизира впечатленията си. Следователно си е лягал към един - един и половина след полунощ, за да стане отново сутринта в седем...

София, 27.05.1996 г. Рядък миг на усамотение
на пейка в градината на НДК

- С какво гощаваха царската двойка домакините им? Вярно ли е, че двамата почти не са се докосвали до богатите блюда?

- Да, това е нещо доста интересно! Още по време на подготовката на идването си, Царят винаги държеше там, където просто не може да няма обяд или вечеря, да са съвсем скромни. Причините са две. Първата е, че нито той, нито съпругата му са хора, които обичат да си угаждат, да ядат и пият по банкети. Такива неща по принцип не са им по вкуса. Втората е личното му убеждение, че един народ, който е в беда, не бива да бъде обиждай с "царски салтанати". Излишното изобилие го караше да се чувства неудобно, то го тревожеше и го безпокоеше, и в това нямаше никаква поза, вярвайте ми...

- Непосредствено преди неговата визита известен парламентарист и лидер от БСП предрече в печата, че "митът Симеон II ще рухне или поне ще бъде накърнен, тъй като той блести главно със своето отсъствие". По-нататък беше казано и че посещението идва в неподходящ момент и "ще създаде напрежение в обществото". Как, от разстоянието на изминалото време, ще коментирате тези изявления? Рухна ли митът и създаде ли се напрежение?

- Цялата тази омаловажаваща събитието кампания, която претърпя пълно фиаско, беше според много хора една сериозна политическа грешка на Жан Виденов и на БСП. "Митът" не само не "рухна", но се превърна в една бляскава реалност. И сега му е времето да се каже още нещо! Очевидно, след това грандиозно, невиждано посрещане, народът показа, че си иска Царя! Но този страхотен народен патос не беше отразен от националните ни медии и това беше срамно. Народът искаше да чуе какво казва царят и какво му казват хората. Какво се иска от него и какви са идеите и посланията му. Някои политици обаче демонстративно не уважиха това народно искане и се скриха от това, което ясно се видя. На фона на народното признание, което единствено определя историческото място на кого и да било, тези политически джуджета не посмяха да кажат поне едно "Добре дошъл" на една блестяща личност, защото се страхуваха за себе си. Но не можеш просто да останеш безучастен, когато край теб минава буря и обръща всичко - цялата ти идеология, цялата ти политика, всичко около теб...

- Преди посещението си Царят беше заявил, че идването му в България има ясна и конкретна цел: "Не за да искам, а за да чуя и да видя със собствените си очи!". Той вече видя и чу достатъчно, оттук нататък?

- Ще цитирам с приблизителна точност един доста интересен коментар: "Царят дойде, народът го хареса, разбраха се с него и сега на свой ред народът трябва да предложи нещо!" Като казвам народът, имам предвид неговите представители чрез политическите партии и обществените групировки. Какво точно ще бъде това предложение и кога точно ще дойде, е работа на политиците, защото това е от значение преди всичко за България. Именно заради това приех да бъда координатор на посещението на Негово Величество, защото това не беше работа за него, при цялото ми уважение към този деликатен и високо образован човек беше работа преди всичко за България. Аз също съм човек и храня някакви надежди. Имам деца, имам приятели, които имат и внуци. Ние искаме тази страна да просперира, да има цивилизовано бъдеще, защото когато пътувам из Европа ми се плаче, като сравнявам на какъв сме хал! И с мои приятели, когато се връщаме, си казваме: "Влизаме отново в тунела!" Стига с този тунел! След като има една такава личност, която доминира над всички останали, защо и ние един път да не направим правилния избор за управлението на държавата ни? Защо трябва винаги да избираме нелепите неща?

- Заради това ли досега не сте се изкушили да участвате пряко в политиката?

- Не че не съм се изкушил, изкушавам се, но нека не ви прозвучи помпозно, а по-скоро приятелски да кажа, че според мен в политиката трябва да има повече достойнство.

Политиката не трябва да бъде една игра, чрез която да се търси лично облагодетелстване. За мен аз го търся чрез участието си в бизнеса, чрез деловите си контакти, но влезе ли в политиката, човек трябва наистина да се посвети на народа и държавата. Колкото до мен, ще изчакам може би едно по-друго време, в което политическата конкуренция ще бъде по-чиста, по-достойна и наистина ще можем да посветим знания, опит и усилия, за да може тази страна да изкласи. Но ако времето си остане такова, каквото е, мръсно, нечистоплътно, то няма нужда от мен и аз нямам нужда от него!